съдия Христина Михова

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице, в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и по отношение на актове, от категорията на посочените в чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Видно от приложените по делото материали, ДП №г. по описа на Районна прокуратура – Плевен е водено срещу неизвестен извършител. В хода на разследването прокуратурата е преценила, че са събрани достатъчно доказателства за осъществено В. А. И. престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а НК. Започнало издирване на И., за да му бъде повдигнато обвинение по предвидения за това ред. Установено било, че И. не живее на постоянния и настоящия си адрес в Република България, напуснал е страната и местоживеенето му не е известно. И. бил обявен за ОДИ с телеграма ОДИ – 47687/20.12.2013 г. на ГДНП – София. Междувременно била получена информация по линия на ШИС за два адреса на И., единият от които в Република Чехия, а другият в Република Италия. Изготвени били молби за правна помощ за намиране и призоваване на И., които били върнати неизпълнени от компетентните органи на двете държави с информация, че И. не живее на посочените адреси ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 206 НПК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 29 ал. 1 б. а НК, чл. 419 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НПК, чл. 56 ал. 3 НПК, чл. 57 НПК

Решение №142/24.04.2023 по дело №211/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице – осъдения Б., в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и по отношение на актове от категорията на посочените в чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Разпоредбата на чл. 423 НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранция срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 206 НПК, чл. 244 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 269 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 419 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 54 ал. 1 НК, чл. 55 НПК, чл. 59 ал. 2 НПК, чл. 59 НПК

Решение №145/24.04.2023 по дело №116/2023 №/..2023 по дело №/2023

Общоопасни престъпления | Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Районен съд – Димитровград, подсъдимият И. Г. И. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Прокурорът от РП – Димитровград останал недоволен от първоинстанционната присъда и подал протест срещу нея пред Окръжен съд – Хасково, с искане за осъждането на подсъдимия по повдигнатото обвинение. С въззивна присъда №г., постановена по в. н. о. х. д. №г. по описа на ОС – Хасково, подс. И. Г. И. е признат за виновен в това, че на 22.12.2018 г. в [населено място], управлявал МПС, л. а. марка „О.“, модел „Т.“, с рег. [рег. номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 на хиляда, установена по надлежния ред, със съдебно – химическа експертиза №г. на „УМБАЛ – Пловдив АД, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, по силата на споразумение №90/09.10.2015 г. по н. о. х. д. №555/2015 г. по описа на РС – Димитровград, влязло в сила на 09.10.2015 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 304 НПК, чл. 343б ал. 1 НК, чл. 343б ал. 2 НК, чл. 343б НК, чл. 343г НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 6 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 68 ал. 1 НК, чл. 9 ал. 2 НК

Решение №120/30.03.2023 по дело №11/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализиран наказателен съд /СНС/, подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 2, вр. с ал. 2 НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Л. М. е оправдан по обвинението да е ръководил организираната престъпна група, а останалите трима подсъдими, че са участвали в ръководена от него такава. Със същата присъда подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 за подс. А., М. и Х., а за подс. Х. вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Четиримата подсъдими са оправдани за част от инкриминираната сума в размер на 18 904, 77 лева. За всяко едно от престъпленията на четиримата подсъдими са наложени отделни санкции, като на основание чл. 23 НК са им определени общи наказания за трите извършени деяния в размер на по четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №102/10.03.2023 по дело №8/2023 №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият А. А. М. е признат за виновен в това, че на 27.03.2021 г., в къща, находяща се в гр. Бургас, кв. “Черно море, ул. „Пирин“ №годишна възраст – М. А. М., [дата на раждане] , като я целувал по бузите и устните, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг режим на изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а и б ЗИНЗС. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. М. е задържан с мярка за неотклонение. С присъдата окръжният съд е признал подс. М. за невиновен в това, че по същото време и на същото място противозаконно е лишил от свобода малолетно лице – М. А. М., на десет години, като заключил входната врата, чрез поставянето на райбер от вътрешната страна и не й позволил да напусне помещението, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 142а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК. Подсъдимият и неговият защитник ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 116 ал. 1 НПК, чл. 29 ал. 1 б. а НК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 372 ал. 4 НПК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК

Решение №50199/16.02.2023 по дело №617/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против реда и общественото спокойствие | Хулиганство

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. по описа на РС – Русе, подсъдимият Б. Г. М. е признат за невиновен в това, че на 01.11.2018 г., в [населено място], в условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, пред магазин „Ч.“ предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъсквал куче към Е. М. С. и Е. А. К., отправил закани към двамата и нанесъл удар с юмрук на Е. С., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 1, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от УБДХ, вр. с чл. 301, ал. 4 НПК, вр. с чл. 305, ал. 6 НПК му наложил административно наказание „Задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР Русе. С присъдата подсъдимият е признат и за невиновен в това, че на същата дата и място се заканил на Е. А. К. с думите „Ще те убия“ и това заканване може да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. с ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №63/13.02.2023 по дело №924/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда от 21.06.2021 г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Д. И. С. е признат за виновен в това, че на 19.10.2019 г., около 19,00 часа, в [населено място], по [улица]с посока от [улица]към [улица], преди кръстовището с [улица], при управление на МПС – л. а. „БМВ“, модел „Х5“, с рег. [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца В. Л. /настъпила на 04.11.2019 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов/, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. б, вр. с чл. 343, ал. 1, б. в, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗДвП. Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимия и неговите защитници ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 107 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №59/10.02.2023 по дело №934/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – Варна, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият Т. П. С. е признат за виновен в това, че на 02.04.2021 г., на път И – 29, преди разклона за [населено място], обл. В., при управление на МПС, л. а. „Ф.“, м. „Ф.“, с рег. [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. първо ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. В. Г. като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,89 промила, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. б, предл. първо, вр. с ал. 1, б. в, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на девет години и три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, като е лишен от право да управлява МПС за срок от четиринадесет години. По жалба на подсъдимия в АС – Варна е образувано в. н. о. х. д. №г. С решение №г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена, като е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 314 ал. 1 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 347 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 49 ал. 3 НК, чл. 56 НК, чл. 58а ал. 1 НК, чл. 58а НК

Решение №27/20.01.2023 по дело №884/2022 №/..2023 по дело №/2022

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение №[/aam]г., постановено по н. д. 642/2020г., ВКС, НК, 2 – ро н. о. е отменил присъда по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и въззивно решение №г. по в. н. о. х. д. №г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/ и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото е постановена присъда №г. по н. о. х. д. №3406/2020 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 – ти състав, с която подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.01.2011 г., около 19.00 часа в с. Държава, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 2000 лева, претендирано вземане към Д. Г. Х., както и за лицата Г. К., Д. А. и П. Ю. имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго – Д. Г. Х. и Д. Х. Д., чрез заплашване, че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им – да съберат и да му предоставят сумата от 200 лева, и с това им причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е придружено ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.