всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне

Решение №140/19.04.2023 по дело №186/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. След отмяна с решение №[/aam]г. по внохд №[/aam]г. на Апелативен съд – София на първата първоинстанционна осъдителна присъда от 22.05.2020 г. по нохд №г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с присъда от 07.03.2022 г. по нохд №г., постановена от друг състав на Окръжен съд – Монтана, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 04.10.2015 г., в гр. Вършец, умишлено е умъртвил К. И. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднат периода на задържането на подсъдимия, считано от 04.10 до 07.10.2015 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на съпругата и на дъщерята на пострадалия – Б. И. и В. И. по 80 000 лв., а на сина му Д. И. – 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №139/19.04.2023 по дело №274/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Както вече бе казано, жалбите, депозирани от името на касатора А., са две и изготвени от различни защитници. Тази инстанция ще ги обсъжда последователно, в контекста на поставените в тях възражения. Най-напред следва да бъде даден приоритет на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото отговорът на същите би определил и необходимостта от преценка на вярното приложение на материалния закон. Прочитът на първата жалба установява известно смесване на касационните основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348 НПК, но въпреки това като основополагащо възражение е възможно да бъде изведено такова за недопущение по проведеното първостепенно съдебно следствие по силата на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, което формулира и исканията по оправдаване на дееца и връщане на делото за ново разглеждане на РОС. И тримата подсъдими пред първата инстанция са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства по тях. Те са били активни в желанието да се експлоатира тази диференцирана процедура, най-малко желаейки да се ползват от свързаната с нея привилегия при определяне на дължимото наказание. Съдът се е съобразил с това и след като сам е направил преценка за възможността за активиране на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №138/19.04.2023 по дело №214/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протестът и жалбата на частните обвинители и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Настоящото наказателно производство се отличава с характеристиката фактите да бъдат установени, доколкото е възможно със средствата и способите на НПК, но тяхната интерпретация да е твърде гъвкава според становището на всяка атакуваща страна; и да се цели постигане на благоприятен за нея резултат, независимо от даденостите по процесуалната действителност. Поначало са ясни тезите и на представителя на държавното, и на частното обвинение в насока на претенции по атакувания съдебен акт- относно неправилно приемане на обстоятелството за това кога автомобилът, излязъл от земен път и пресякъл пътното платно на управляваната от подсъдимия кола, е станал опасност за движението, възникнала за възприемане от дееца, от една страна, а от друга-дали са допуснати нарушения на пътното законодателство Д. и ако да, те в причинна връзка ли са с настъпилия противоправен резултат. Поради извлечените общи проблеми възраженията по протеста и жалбата на частните обвинители ще получат обсъждане с оглед поставената конкретна проблематика. Най-важното по мнение на настоящата инстанция обстоятелство е, че въпреки положените процедурни усилия- и на ДП, и на съдебното производство- не е установено какво е било движението на автомобила „Сеат Ибиза, управляван от починалата Ц. П. при излизането й от земен път, със задължение да осигури предимство на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №54/18.04.2023 по дело №126/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. Софийски градски съд (СГС) е признал подсъдимия В. А. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК – за това, че на 30.05.2019 г., около 09:30ч., в къща, намираща се в [населено място], [улица], №гло 22,29 грама на стойност 133, 74 лева, поради което и във вр. с чл. 54 НК му е наложил наказание глоба в размер на 1 000 лева. Оправдал е подсъдимия по обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто НК да е държал наркотичното вещество с цел разпространение. С присъдата СГС се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. С въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият К. е бил признат да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 30.05.2019 г., около 09:30 ч., в къща, намираща се в [населено място], [улица], №г. и допълненията към нея), е държал високорисково наркотично вещество – коноп, с общо тегло 22, 29 грама, на стойност 133.74 лева, както следва: – 1/един/ брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса – коноп с тегло 21,77 грама със съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12 %, на стойност 130.62 лева; – ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №60163/18.04.2023 по дело №652/2021 №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №г., постановена по нохд №г. по описа на ОС – Шумен подсъдимият Д. А. М. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016г. в района на гара Х., обл. Ш., при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак №гони –цистерни, пътуващ по жп линия №гас – Русе, като машинист локомотивен – първо лице на локомотив №гласно чл. 115 Закона за железопътния транспорт в Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно – чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. чл. 288; чл. 317, т. 3 и чл. 324, ал. 4, т. 5, вр. ал. 1 и в нарушение на правила от “Инструкция за работа на локомотивния машинист”, издадена от 04.02.2015г., утвърдена от управителя на “Б. Р. К.” Е. – Русе, съгласувана с Генералния директор на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура, а именно: т. 15, б.”А”, т. 17, б.”Д”, и т. 17, б.”Е”, като при наредено влизане в гара Х. на трети отклонителен коловоз, не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофор е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40км/ч., след което не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №137/18.04.2023 по дело №93/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения в чл. 423, ал. 1 НПК шестмесечен срок. По делото са налице данни, че фактическото предаване на К. К. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 10.11.2022 г., а искането е постъпило във ВКС на 05.01.2023г., т. е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок. При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Производството по чл. 423, ал. 1 НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на некоректното му процесуално поведение. Целта на коментирания институт е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Извън съмнение е обстоятелството, че това право е с фундаментално значение за справедливостта на провежданото наказателно производство и накърняването му винаги сочи на конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и е от ЕКЗПЧ. За преодоляването на този конфликт е предвиден институтът за възобновяване при задочно осъждане като специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50001/13.04.2023 по дело №640/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Върховният касационен съд е прекратил производството в наказателната му част, като е продължил разглеждането на делото само по отношение на гражданските искове. Конституирал е наследниците на починалия подсъдим С. С. като ответници. По молба на С. В. участваща в производството като граждански ищец на лично основание, тя е встъпила и като наследник на починалите си родители, предявили в срок граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия. В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Ж. Г. заявява, че е прекъснала контактите с покойния си баща и сестра си. Представителят на ВКП намира, че по отношение на гражданско-осъдителната част присъдата и въззивното решение са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Съгласно разпоредбите на чл. 347, ал. 1 НПК и чл. 290, ал. 2 ГПК пределите на касационната проверка се определят от жалбата, с която е сезиран съдът. Конкретните оплаквания са за явна несправедливост на наказанието и за прекомерност на присъдените обезщетения. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове, а единствено размера, в който са уважени. Жалбоподателят не възразява срещу извода на въззивния съд, че престъпното деяние, съставляващо деликт, е осъществено виновно от подсъдимия. Липсват и твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, относими към предмета на доказване. С оглед изложеното и постановеното в ТР №г. на ОСНК на ВКС, поради специфичната си компетентност да се произнася по ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №131/12.04.2023 по дело №171/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и неговото допълнение и в рамките на своите правомощия, прецени, че той е допустим, но неоснователен. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът посочва като касационно основание и нарушение на материалния закон, проявено чрез оправдаването на подсъдимите. Тъй като той го сочи като функция на допуснатите от контролирания съд съществени процесуални нарушения, настоящият състав ще се фокусира върху доводите за пропуски в аналитичната дейност на съда, тъй като евентуално техен позитивен отговор би обезпредметил произнасянето относно твърдяно нарушение на материалния закон и би довел до целения от прокуратурата резултат. Основният акцент в касационния протест е върху заключението на изготвената пред първия съд експертиза от вещо лице – специалист в областта на геодезията, фотограметрията, картографията, регулацията и кадастъра и интерпретацията му от съда. В отговор на останалата у протестиращия прокурор неяснота дали съдът е кредитирал заключението, от изготвените към постановения акт мотиви ясно се възприема позитивното отношение на съда спрямо този доказателствен способ, което е определило и базирането му на заключението на тази експертиза при установяване на фактологията и последващите правни изводи. Неговото съдържание и уточненията, които е направил експерта при изслушването му пред съда, определят като несподеляеми твърденията на прокурора за необоснованост и неправилност на заключението. Всъщност, ако явяващият се във въззивното производство прокурор, който е и автор на сезиращия Върховния съд документ, е стоял на позиция, идентична с афишираната в протеста относно качеството /съотв. липсата на такова/ на експертното заключение, той би следвало да се възползва от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №134/12.04.2023 по дело №122/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия И. К. Й. за виновен в това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10, в [община], при управление на МПС- л. а. „Опел А.“ с рег. [рег. номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. Й. и средна телесна повреда на повече от едно лице- на Е. Д. Г. и на Д. Й. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. първо б. а и б във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го е оправдал за това да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 343г НК подсъдимият Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 59 НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия под стража. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №133/12.04.2023 по дело №174/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД №[/aam]г. на ОС Пазарджик е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Спазването на посоченият срок е въпрос, подлежащ на изследване във всеки конкретен случай, съобразно фактическите положения, установени по делото и относими към неговото определяне. Конкретиката на случая очертава следната фактология: С присъда №г., постановена по НОХД№г., Окръжен съд Пазарджик е признал подсъдимия А. М., за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр с ал. 3, б. б, във вр с чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 58, т. 3 ЗДвП, осъществено на 02.01.2013г., за което му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг режим на изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години и шест месеца. Присъдата е била проверена от апелативния и касационния съд, отнесена пред инстанциите по жалба на адв. Е. П., като защитник на подсъдимия М.. С решение от 27.07.2017г по ВНОХД 708/2016г, присъдата е била изменена само относно режима на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "НПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form