съдия Красимир Харалампиев

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело №година. Касационното производство е образувано по бланков протест и допълнение към него на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъда от 10.02.2017 г. постановена по в. н. о. х. д. №г. по описа на Софийски градски съд със сочени основания за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В протеста се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд довели до ограничаване правата на прокурора. Сочи се че, съдът е игнорирал доказателства и превратно е ценил част от тях и по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 107, ал. 5 НПК и чл. 14, ал. 1 НПК. В допълнението към протеста се излагат доводи, че съдът избирателно и фрагментно е анализирал събраните по делото доказателства, неправилно ги е ценил и е приел в мотивите си, че подсъдимият С. е невиновен. Сочи, че съдът е игнорирал доказателствения материал подкрепящ обвинението и е възприел изцяло защитната теза на подсъдимия. Навежда довод че, въззивната инстанция неправилно е приложила закона като е признала подсъдимия М. С. за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 149, ал. 1 НК, тъй като били налице достатъчно доказателства, макар и в голямата си част косвени, ... Прочетете още

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело №година. Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимите И. Н. М. и А. Ж. П. против присъда №год., постановена по внохд №год. на Великотърновския апелативен съд. В бланкетната жалба на И. М. и в допълнението към нея са изложени основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК за касационна проверка и се иска отмяна на въззивната присъда с оправдаването на подсъдимия за деянията, предмет на обвинението, с доводи, че от обективна страна обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Според защитата, по съдържание обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като в него липсва конкретика кои точно изисквания на законовите разпоредби М. не е изпълнил и какво е било дължимото му поведение в рамките на длъжностната му характеристика на заеманата в дружеството позиция на „Главен експерт бизнес развитие, за да не настъпят тежките вредоносни последици. Въззивният съд не е изследвал задълбочено тази проблематика и пропуските в анализа на събраните по делото доказателства е довел до неправилно изградено вътрешно убеждение за виновността на подсъдимия, а като последица от това- до неправилно приложение на закона. В жалбата на П. е релевирано основанието за отмяна на обжалвания съдебен ... Прочетете още

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело №год. Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения Н. Я. М. за възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 НПК на наказателното производство по нохд №г. по описа на РС-Варна и отмяна на постановената по него присъда от 21.04.2011год. Пред ВКС искането се поддържа от служебния защитник на М. по основанието и доводите изложени в него, който пледира, че осъденият М. въобще не е привличан в качеството на обвиняем във фазата на досъдебното производство, което предполага възобновяване на делото, съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК. На следващо място, според защитника на осъдения налице са и императивните предпоставки по чл. 423, ал. 5 НПК за уважаване искането на осъдения, тъй като с издадената ЕЗА са предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото за престъплението, за което екстрадицията е допусната. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения М. по основанието за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 НПК е допустимо, но неоснователно. След разпита на осъдения като уличено лице на досъдебното производство, той се е укрил, за да избегне наказателното преследване и след неуспешните опити за неговото издирване, съдът е дал ход и е разгледал делото в негово отсъствие. ... Прочетете още

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело №година. Производството е образувано по касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия И. М. А. против решение №год. по внохд №год. на Софийския апелативен съд. В нея се твърди, че решението /в жалбата е наименовано въззивна присъда/ е необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Излагат се доводи, че, след като се е произнесъл с присъда въззивният съд не е спазил изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК-да посочи приетите за установени фактически положения на кои доказателствени материали се основава и какви са правните съображения за взетото решение. На критика е подложена дейността по анализа на доказателствата от втората решаваща по фактите инстанция, която, според защитата не отговаря на основните принципи за разкриване на обективната истина и изграждане на вътрешното убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Оспорва се достоверността на свидетелските показания на пострадалата и на разпитаните от съда поемни лица, участвали при разпознаването на подсъдимия като автор на деянието от разследващите органи. Твърди се, че двете решаващи по фактите инстанции са отговорили формално и повърхностно на възражението, че процесуално-следственото действие „Разпознаване на лица не е проведено според изискванията по чл. 169 и сл. от НПК, и като ... Прочетете още