чл. 423 ал. 4 НПК

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда №[/aam]г. по н. о. х. д. №[/aam]г. Плевенският районен съд признал М. Б. П. за виновен в две престъпления: – по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 29.06.2017 г. в гр. Плевен управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,4 промили, след като е бил осъждан за престъпление по ал. 1, за което определил наказания лишаване от свобода за срок от три години, лишаване от правоуправление за срок от три години и глоба в размер на хиляда лева; – по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на същата дата и място управлявал МПС след употреба на амфетамини, за което му били определени наказания от една година и шест месеца лишаване от свобода, лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца и хиляда лева глоба. Съдът наложил на осъдения, на основание чл. 23 НК, едно общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода за чието изтърпяване определил първоначален строг режим и към него присъединил наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, както и глобата от хиляда лева. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Присъдата е постановена при условията на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4, б. а НПК и не била обжалвана пред ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Бисер Троянов

чл. 212 ал. 2 НПК, чл. 23 НК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 425 ал. 2 НПК, чл. 432 ал. 1 НПК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С определение №[/aam]г., постановено по ЧНД №[/aam]г. РС –Стара Загора е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията, наложени на осъдения П. Д. М. с присъди по НОХД №[/aam]г. и по НОХД №г. и двете по описа на РС- Стара Загора, и му е наложил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от седем години, търпимо при първоначален „строг режим, а на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК към така наложеното общо наказание присъединил наказанията „обществено порицание и глоба в размер на 10 000лв. Така постановеното определение не е било предмет на въззивна проверка. След влизането му в сила на 03.02.2011г., същото е било изпратено по реда на чл. 416, ал. 2 НПК на прокурор от РП-Стара Загора за изпълнение, който го е препратил по делегация на прокурор от РП-Казанлък. По причина, че осъденият не е бил намерен на известните по делото адреси, компетентният прокурор е уведомил РС-Стара Загора, че наложеното с цитирания съдебен акт наказание не може да бъде приведено в изпълнение, като е посочил още, че осъденият е бил обявен за ОДИ с телеграма №г. на ГД „КП“-гр. София, което до този момент е било безуспешно. Спрямо осъденото лице е била издадена ЕЗА на 21.12.2012г. на основание постъпилата в РП-Казанлък информация, че искателят пребивава на територията на Република Франция. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 23 ал. 1 НК, чл. 269 ал. 3 т. 1 НПК, чл. 269 НПК, чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 341 ал. 1 НПК, чл. 416 ал. 2 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 2 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК

съдия Елена Каракашева

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице, в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и по отношение на актове, от категорията на посочените в чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Видно от приложените по делото материали, ДП №г. по описа на Районна прокуратура – Плевен е водено срещу неизвестен извършител. В хода на разследването прокуратурата е преценила, че са събрани достатъчно доказателства за осъществено В. А. И. престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а НК. Започнало издирване на И., за да му бъде повдигнато обвинение по предвидения за това ред. Установено било, че И. не живее на постоянния и настоящия си адрес в Република България, напуснал е страната и местоживеенето му не е известно. И. бил обявен за ОДИ с телеграма ОДИ – 47687/20.12.2013 г. на ГДНП – София. Междувременно била получена информация по линия на ШИС за два адреса на И., единият от които в Република Чехия, а другият в Република Италия. Изготвени били молби за правна помощ за намиране и призоваване на И., които били върнати неизпълнени от компетентните органи на двете държави с информация, че И. не живее на посочените адреси ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 206 НПК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 29 ал. 1 б. а НК, чл. 419 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НПК, чл. 56 ал. 3 НПК, чл. 57 НПК

съдия Христина Михова

Решение №142/24.04.2023 по дело №211/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице – осъдения Б., в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и по отношение на актове от категорията на посочените в чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Разпоредбата на чл. 423 НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранция срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 206 НПК, чл. 244 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 269 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 419 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 54 ал. 1 НК, чл. 55 НПК, чл. 59 ал. 2 НПК, чл. 59 НПК

съдия Христина Михова

Решение №133/12.04.2023 по дело №174/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД №[/aam]г. на ОС Пазарджик е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Спазването на посоченият срок е въпрос, подлежащ на изследване във всеки конкретен случай, съобразно фактическите положения, установени по делото и относими към неговото определяне. Конкретиката на случая очертава следната фактология: С присъда №г., постановена по НОХД№г., Окръжен съд Пазарджик е признал подсъдимия А. М., за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр с ал. 3, б. б, във вр с чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 58, т. 3 ЗДвП, осъществено на 02.01.2013г., за което му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг режим на изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години и шест месеца. Присъдата е била проверена от апелативния и касационния съд, отнесена пред инстанциите по жалба на адв. Е. П., като защитник на подсъдимия М.. С решение от 27.07.2017г по ВНОХД 708/2016г, присъдата е била изменена само относно режима на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Бонка Янкова

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 412 ал. 2 т. 2 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 ал. 5 НПК

Решение №123/04.04.2023 по дело №965/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд е по реда на глава тридесет и трета НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 НПК по искане на защитника на подсъдимия А. В. К. за възобновяване на НОХД №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – Шумен. В искането се твърди, че са налице предвидените в чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки поради неучастието на осъденото лице в наказателния процес. Настоява се за възобновяване на първоинстанционното производство и отмяна на постановената присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият К. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на подаденото искане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г. от Окръжен съд – Шумен, подсъдимият А. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 11.04.2018 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. второ във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и във вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание десет години лишаване от свобода. Оправдан е по първоначалното обвинение да е причинил лека телесна повреда на М. К. Х.. Със същата присъда са били осъдени и подсъдимите Д. Д. Р. и А. М. К., съучастници на К.. Присъдата е влязла в законна сила на 09.07.2021 г. І. Подаденото искане за възобновяване е допустимо. Направено е от процесуално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 20 ал. 2 НК, чл. 247б НПК, чл. 247в ал. 1 НПК, чл. 269 НПК, чл. 309 ал. 1 НПК, чл. 395а ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 425 ал. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 4 НПК, чл. 55 НПК

съдия Ружена Керанова

Решение №55/08.02.2023 по дело №987/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №[/aam]година, постановена по н. о. х. д. №[/aam]година, РС Враца признал С. Г. К. за виновен в това, че на 23.12.2019 година в гр. Враца, по ул. “Алеко Константинов управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Д.“, модел „Л.“ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабр. №[/aam]гирал положително на амфетамин, след като е осъден по н. о. х. д. №година по описа на СРС, в сила от 11.04.2019 година, за друго извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и на основание чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 54 НК му наложил наказания – една година „Лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим, „Глоба в размер на петстотин лева и една година и шест месеца „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК било приведено в изпълнение и наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца по влязлата в сила на 11.04.2019 година присъда по н. о. х. д. №година на Софийски районен съд. Присъдата е постановена при условията на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и не е била обжалвана пред въззивна инстанция. Осъденият е бил задържан на територията на Република Италия на 16.09.2022 година, а в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 269 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 269 ал. 3 т. 4 НПК, чл. 343б ал. 3 НК, чл. 343б ал. 4 НК, чл. 356 ал. 3 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 425 ал. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 68 ал. 1 НК

съдия Татяна Грозданова

Решение №21/16.01.2023 по дело №939/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, Срокът по 423, ал. 1 НПК е започнал да тече от фактическото предаване на лицето, което е на 26.05.2022г. и не е бил изтекъл към 26.10.2022г. Разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е било образувано на 01.10.2019г. срещу виновното лице за деяние по чл. 3256, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК, извършено на същата дата в град Банско. На 02.10.2019г. на осъденото лице е повдигнато обвинение за това престъпление, в присъствието на преводач и при отказ да ползва адвокатска защита. Не му била определена мярка за неотклонение. Проведен е разпит, при който осъденото лице се е ползвало от правата си да не даде обяснения, като е посочило за адреси именно този на пребиваването си в град Банско и на майка си в Питърбъроу, Кралство Великобритания, на който получавал кореспонденция. Пожелал е също така да му се предявят материалите от разследването. Непосредствено след това е напуснал адреса си в гр. Банско, като последващото му призоваване се оказало невъзможно, включително и по телефона – в този смисъл е докладна записка на съдебен деловодител, л. 31 от съдебното производство, където е посочено, че на дадения от осъденото лице номер е отговорил мъжки глас, който е заявил, че само той ползва телефона, не познава човек на име с това на осъденото лице и не го свързва нищо с България, нито познати, нито роднини. Осъденият ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 424 ал. 2 НПК, чл. 425 ал. 1 НПК, чл. 66 ал. 1 НПК

съдия Спас Иванчев

Решение №/..2022 по дело №/2022

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Я. А. (озаглавено жалба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. С решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е изцяло потвърдена присъда №г., постановена по НОХД №434/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, с която осъденият А. е признат за виновен в това, че на 17.09.2019 г. в затвора в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършител с М. А. Б. и с помагача И. С. И., причинил средна телесна повреда на Й. А. А., изразяваща се в счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и деянието е осъществено при опасен рецидив, като на основание чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 29, б. б НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 269 ал. 3 т. 4 НПК, чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, чл. 423 ал. 1 НПК, чл. 423 ал. 4 НПК, чл. 423 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

Решение №/..2022 по дело №/2022

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Настоящето производство е образувано по искане на осъдения А. Ф. К., депозирано на 16.08.2022 г, за възобновяване на НОХД №г, влязла в сила на 3.01.2020, с която молителят е признат за виновен в това, че на 9.02.2017г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, с оглед на което и на основание чл. 343 в, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода, при „строг режим, и глоба от 200 лв, и на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието три години „лишаване от свобода, наложено по НОХД №г режим. Искането е на основание чл. 423 НПК. Молителят изтъква, че е задочно осъден, тъй като към момента на разглеждане на делото от Районен съд, Сандански, се е намирал в Република Турция, където е бил „задържан под стража. Иска, по реда на възобновяването, да бъде отменена влязлата в сила осъдителна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, за да му се осигури възможност за лично участие. В ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.