чл. 348 ал. 5 НПК

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните на досъдебната фаза. Сред кръга от факти по обвинителния акт е този, че на инкриминираната дата деецът е превозил наркотично вещество марихуана, с общо нетно тегло 16 998 кг. Процесуалният закон не допуска оттегляне на признанието на фактите нито пред първата инстанция, нито пред контролните инстанции, тоест, не е допустимо подсъдимият да прави изявления, които са несъвместими с признатите от него факти. Ето защо, твърдението му, че не е знаел какво съдържа товара, укрит в автомобила, не може да бъде ценено, респективно, не би могло да има значение за справедливостта на наказанието. На следващо място, за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. първо НК се предвижда наказание „лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от 100 000 лв до 200 000 лв. Съдът от първата инстанция е приел, че са налице условията на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е определил наказанието значително под минимума на санкцията, а именно: три години „лишаване от свобода и глоба от 50 000 лв. За да бъде приложена посочената хипотеза, е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 66 НК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Общоопасни престъпления | Привилегирован състав на транспортно престъпление

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Д. срещу решение на Бургаски апелативен съд №г, по ВНОХД №г, по НОХД №432/19. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 15.05.2018г до 30.07.2018г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице: полицейски инспектор в Участък „Надежда на РУ МВР /населено място/, приел дар, който не му се следва, а именно: пари и вещи, на обща стойност 60, 49 лв, като подкупът е извършен от полицейски орган, с оглед на което и на основание чл. 302, т. 1, б. а вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 1 000 лв, и „лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР“, за срок от две години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени всички възражения на подсъдимия и защитата му, а обсъдените ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №122/03.04.2023 по дело №1027/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основните оплаквания, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са за погрешно кредитиране на негодни доказателствени средства, необсъждане на обстоятелства, относими към основния факт на доказване и липса на мотиви за извършени от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата. Касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е кредитирала протокола за оглед на местопроизшествие, като законосъобразно е ценила и заключенията на изготвените комплексни авто- технически експертизи, които са ползвали информацията, отразена в това доказателствено средство. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че при съставянето на протокола са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. При внимателен преглед на този процесуален документ се установява, че той е съставен на обичайната за тези документи бланка, като същата е допълнена с приложени допълнителни листове, тъй като информацията, отразена в протокола е била твърде голяма. При осъществяването на огледа са били спазени изискванията на чл. 156 НПК, като са присъствали поемни лица и специалист- технически помощник, които са подписали протокола. В разпоредбата на чл. 129 НПК законодателят е посочил, че протокола следва да бъде подписан, но твърдяното от защитата задължение да бъде подписан на всяка страница не е предвидено в този текст. В разпоредбата на чл. 130 НПК законодателят е предвидил задължение да се положи подпис на направени ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 129 НПК, чл. 130 НПК, чл. 156 НПК, чл. 342 ал. 1 НК, чл. 343 ал. 3 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 66 ал. 1 НК

Решение №102/10.03.2023 по дело №8/2023 №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият А. А. М. е признат за виновен в това, че на 27.03.2021 г., в къща, находяща се в гр. Бургас, кв. “Черно море, ул. „Пирин“ №годишна възраст – М. А. М., [дата на раждане] , като я целувал по бузите и устните, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг режим на изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а и б ЗИНЗС. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. М. е задържан с мярка за неотклонение. С присъдата окръжният съд е признал подс. М. за невиновен в това, че по същото време и на същото място противозаконно е лишил от свобода малолетно лице – М. А. М., на десет години, като заключил входната врата, чрез поставянето на райбер от вътрешната страна и не й позволил да напусне помещението, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 142а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК. Подсъдимият и неговият защитник ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Христина Михова

чл. 107 НПК, чл. 116 ал. 1 НПК, чл. 29 ал. 1 б. а НК, чл. 304 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 372 ал. 4 НПК, чл. 373 ал. 2 НПК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК

Решение №50199/16.02.2023 по дело №617/2022 №/..2023 по дело №/2022

Престъпления против реда и общественото спокойствие | Хулиганство

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г. по описа на РС – Русе, подсъдимият Б. Г. М. е признат за невиновен в това, че на 01.11.2018 г., в [населено място], в условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, пред магазин „Ч.“ предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъсквал куче към Е. М. С. и Е. А. К., отправил закани към двамата и нанесъл удар с юмрук на Е. С., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 1, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от УБДХ, вр. с чл. 301, ал. 4 НПК, вр. с чл. 305, ал. 6 НПК му наложил административно наказание „Задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР Русе. С присъдата подсъдимият е признат и за невиновен в това, че на същата дата и място се заканил на Е. А. К. с думите „Ще те убия“ и това заканване може да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. с ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №66/14.02.2023 по дело №747/2022 №/..2023 по дело №/2022

Подкупи | Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният акт не страда от претендираните от защитата пороци, тъй като същият е изготвен при стриктно спазване на изискванията по чл. 339 НПК. Съдът е изложил фактическата обстановка, която приема, след което е пристъпил към подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е формирал своите изводи по релевантните факти. Сред приетите от въззивния съд факти липсва такъв, че присъствалите на мястото на инкриминираните събития полицейски служители са възприели предаването на процесната сума, какъвто довод се излага от защитата. Във фактическата обстановка, приета от съда, е посочено, че информация с такова съдържание е била предадена на св. С., ръководител на специализираната полицейска операция, който е дал разпореждане за задържане на подсъдимите. Изяснено е, включително и от показанията на св. М., че моментът на задържане е избран неслучайно, а е свързан с настъпване на определено обстоятелство, а именно: получаване на информация от екипа на служители от служба „ДАТО“ МВР, че е извършена „размяна на веществени доказателства, която информация е представлявала сигнал за начало на операцията. Във ВДС, събрани чрез СРС, а именно: видеозапис на срещата между четиримата подсъдими, след която същите са задържани, се съдържат данни, че участвалите в срещата четирима мъже / подсъдимите А., В., М. и Д. / са станали от масата в заведението, като подсъдимият М. е носел черна мъжка кожена чанта, с размери, приблизително 40/30/5 см, подсъдимият А. е взел от масата черен мобилен телефон и бял ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 20 ал. 4 НК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 303 НПК, чл. 304 ал. 1 НК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК

Решение №68/14.02.2023 по дело №907/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С Решение на ВКС, 2 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол. Настоящата инстанция констатира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени процесуалните нарушения, посочени в отменителното касационно решение. Решението на САС е изготено в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, извършена е надлежна въззивна поверка на постановената първоинстанционна присъда и е даден изчерпателен отговор на наведените от защитата и подсъдимия възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Съображенията в тази насока са следните: На първо място, САС е изразил правилно становище, че обвинителният акт не страда от пороци, които биха го направили негоден да изпълни процесуалната си роля. На обвиняемия е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, осъществено чрез три деяния, при условията на чл. 26, ал. 1 НК. В обвинителния акт, при формулиране на обвинението по първите два пункта от продължаваното престъпление, е допусната непрецизност, като са посочени и двете форми на изпълнителното деяние: „избягване установяване на данъчни задължения“ и „избягване на плащане на такива задължения“, без да е направено уточнение коя от тях се визира при първото и второто деяние от продължаваното престъпление/при третото деяние такова уточнение съществува/. В същото време, за да се прецени доколко е налице съществено процесуално ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 255 ал. 3 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 281 ал. 7 НПК, чл. 339 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК

Решение №69/14.02.2023 по дело №835/2022 №/..2023 по дело №/2022

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда | Престъпления против личността | Убийство

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №[/aam]г., Окръжният съд – Русе признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 08.10.2017 г. в с. Тръстеник, обл. Русе, причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. М. вследствие на умишлено нанесена на 30.07.2016 г. в гр. Русе средна телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият В. е признат за виновен и осъден за извършено на 30.07.2016 г. престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил и общественото порицание. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба на подсъдимия В. и по протест на прокурора. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е изменена, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 129, ал. 2в такова по чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, наложеното наказание от три години е намалено на две години и шест месеца ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №60/10.02.2023 по дело №982/2022 №/..2023 по дело №/2022

Общоопасни престъпления | Привилегирован състав на транспортно престъпление

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че при движение на заден ход управлявания от Р. автомобил е имал съприкосновение с използваната ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

I-во нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Красимир Шекерджиев

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 5 НПК, чл. 55 ал. 1 т. 2 НК

Решение №52/08.02.2023 по дело №915/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, 3 НО, №г, по н. д. №г, по ВНОХД №глеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. Настоящият състав на ВКС намери, че въззивният съд е отстранил допуснатото от предходния състав на Варненски апелативен съд съществено процесуално нарушение, с което е изпълнил указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът е спазил процесуалните изисквания за анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия в контекста на останалите доказателствени източници, отчитайки двойнствената правна природа на обясненията като доказателствено средство и средство за защита. Верен е изводът, че твърденията на подсъдимия могат да бъдат кредитирани само частично, а именно: в частта, с която същите кореспондират на показанията, депозирани от св. К. И. и св. В. С., на експертните изводи, изводими от СМЕ-зи, ДНК-екпертизата, СПЕ, Техническа експертиза, на резултата от следствения експеримент, на веществените доказателства. Неоснователно се сочи, че осъждането почива предимно на показанията, депозирани от св. И., майка на подсъдимия. Посочената свидетелка не се е ползвала от правото си да откаже даване на показания, а е дала такива, като е съобщила, че е възприела момента, в който синът й е последвал пострадалата, след неуспешния ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.