чл. 66 НК

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. В. Ч. срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд №г, по ВНОХД №638/22. С въззивния акт е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Червен бряг, №г, по НОХД №34/2021, и подсъдимият е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 9.10.2018г в [населено място], е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода, 2/ в това, че по същото време и на същото място, без надлежно разрешение, е държал високорискови наркотични вещества: марихуана, с общо тегло 492, 635 гр, на обща стойност 2 955, 81 лв, и амфетамин, с тегло 3, 889 гр, на обща стойност 116, 67 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден една година „лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв, 3/ в това, че по същото време и на същото място, е отглеждал два броя растения от рода на коноп / марихуана /, с общо тегло 228, 500 гр, на обща ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 14 НПК, чл. 161 ал. 2 НПК, чл. 23 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 54 НК, чл. 66 НК

съдия Блага Иванова

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. М. чрез защитник, жалба на подсъдимия Г. А. И. чрез защитата, жалба на подсъдимия Л. Я. Д., жалба на подсъдимия Е. М. Ж., срещу решение на Пловдивски апелативен съд №г, по ВНОХД №г, по НОХД №587/20. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017г в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери: хероин, с общо тегло 1 971, 497 гр, на обща стойност 488 161, 93 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, предл. трето вр. ал. 1, предл. първо и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба от 40 000 лв. Подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017г в [населено място], в съучастие като съизвършител със С. А. М. и Г. А. И. се е приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин, с нетно ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 103 ал. 1 НПК, чл. 103 ал. 2 НПК, чл. 290 ал. 1 НК, чл. 303 НПК, чл. 314 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 354 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 66 НК

съдия Блага Иванова

Решение №151/26.04.2023 по дело №981/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните на досъдебната фаза. Сред кръга от факти по обвинителния акт е този, че на инкриминираната дата деецът е превозил наркотично вещество марихуана, с общо нетно тегло 16 998 кг. Процесуалният закон не допуска оттегляне на признанието на фактите нито пред първата инстанция, нито пред контролните инстанции, тоест, не е допустимо подсъдимият да прави изявления, които са несъвместими с признатите от него факти. Ето защо, твърдението му, че не е знаел какво съдържа товара, укрит в автомобила, не може да бъде ценено, респективно, не би могло да има значение за справедливостта на наказанието. На следващо място, за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. първо НК се предвижда наказание „лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от 100 000 лв до 200 000 лв. Съдът от първата инстанция е приел, че са налице условията на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е определил наказанието значително под минимума на санкцията, а именно: три години „лишаване от свобода и глоба от 50 000 лв. За да бъде приложена посочената хипотеза, е ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 348 ал. 5 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, чл. 55 НК, чл. 66 НК

съдия Блага Иванова

Решение №144/24.04.2023 по дело №161/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивно решение №[/aam]г. по в. н. о. х. д. №[/aam]г. Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда №г., постановена по н. о. х. д. №г., в землището на гр. Кърджали, на главен път I-5, км 346+300, в посока от гр. Кърджали към гр. Момчилград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 НК, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия съдът възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Първоинстанционното съдебно следствие протекло при условията на чл. 373 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК, след цялостно признаване от подсъдимия М. на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за признатите факти. Касационната жалба на частните обвинители е процесуално допустима, подадена е в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество постъпилата жалба е неоснователна. При определяне на наказанието въззивният съд е взел предвид всички индивидуализиращи предпоставки, разкрити в наказателното производство. Извел е смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства – добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, липсата на предходна съдимост, признанието на вината на досъдебното производство, изразеното разкаяние за извършеното деяние, а като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

II-ро нак. отделение, Наказателна колегия

съдия Бисер Троянов

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 58а ал. 1 НК, чл. 66 НК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело №г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Д. срещу решение на Бургаски апелативен съд №г, по ВНОХД №г, по НОХД №432/19. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 15.05.2018г до 30.07.2018г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице: полицейски инспектор в Участък „Надежда на РУ МВР /населено място/, приел дар, който не му се следва, а именно: пари и вещи, на обща стойност 60, 49 лв, като подкупът е извършен от полицейски орган, с оглед на което и на основание чл. 302, т. 1, б. а вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 1 000 лв, и „лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР“, за срок от две години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени всички възражения на подсъдимия и защитата му, а обсъдените ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №134/12.04.2023 по дело №122/2023 №/..2023 по дело №/2023

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по нохд №[/aam]г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия И. К. Й. за виновен в това, че на 26.11.2020 г. на път II-66, км.10, в [община], при управление на МПС- л. а. „Опел А.“ с рег. [рег. номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. Й. и средна телесна повреда на повече от едно лице- на Е. Д. Г. и на Д. Й. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. първо б. а и б във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го е оправдал за това да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 343г НК подсъдимият Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 59 НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия под стража. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 342 ал. 1 НК, чл. 343 ал. 3 б. б НК, чл. 343 НК, чл. 343г НК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 36 НК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК, чл. 59 НК, чл. 66 НК

съдия Антоанета Данова

Решение №129/07.04.2023 по дело №176/2023 №/..2023 по дело №/2023

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]год., постановена по н. о. х. д. №[/aam]год., Софийски градски съд е признал подс. А. Д. В. за виновен в това, че на 25.01.2022 год. около 23:30 часа в /населено място/,[жк], [улица]срещу №гр. коноп, 8,16 гр. амфетамин и 1,38 гр. MDMA на обща стойност 407,28 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 66 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на служебния защитник на подсъдимия и с решение №год., постановено по в. н. о. х. д. №год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При индивидуализация на наказанието апелативният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите, а ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

чл. 347 НПК, чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 354 ал. 2 т. 1 НПК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 354а ал. 6 НК, чл. 36 НК, чл. 55 НК, чл. 58а ал. 1 НК, чл. 66 НК

съдия Мая Цонева

Решение №120/30.03.2023 по дело №11/2023 №/..2023 по дело №/2023

Престъпления против стопанството | Укриване и неплащане на данъчни задължения

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда №[/aam]г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. по описа на Специализиран наказателен съд /СНС/, подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 2, вр. с ал. 2 НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Л. М. е оправдан по обвинението да е ръководил организираната престъпна група, а останалите трима подсъдими, че са участвали в ръководена от него такава. Със същата присъда подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 за подс. А., М. и Х., а за подс. Х. вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Четиримата подсъдими са оправдани за част от инкриминираната сума в размер на 18 904, 77 лева. За всяко едно от престъпленията на четиримата подсъдими са наложени отделни санкции, като на основание чл. 23 НК са им определени общи наказания за трите извършени деяния в размер на по четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №50156/22.03.2023 по дело №452/2022 №/..2023 по дело №/2022

Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в касационните жалби, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намира разглежданите касационни жалби за процесуално допустими, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият С. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Направените в жалбата от частните обвинители чрез техния повереник оплаквания срещу оправдаването на подсъдимия за това, да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и срещу възприетото съпричиняване на резултата от поведението на пострадалата А., са изложени като аргументи за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание. Но доколкото с тях се претендира неправилно приложение на закона, им се дължи отделен отговор. Тези съображения на посочените касатори не се възприемат като основателни от настоящия съдебен състав. Няма причини да бъде подложен на критика извода на въззивния съд, че инкриминираните в обвинителния акт и възприети от първоинстанционния нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП не могат да бъдат елемент от състава на престъплението като запълващи бланкета на наказателно правната норма. Правилни са съображенията на контролирания съд за това, че посочените разпоредби от ЗДвП съдържат общи правила, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.