I-во нак. отделение
Дела, разглеждани от 1-во отделение, Наказателна колегия на Върховния касационен съд.
Решение №50170/19.01.2023 по дело №558/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С присъда №[/aam]г., постановена по НОХД №г. на Окръжен съд – Търговище, подсъдимите М. Б. И. и Б. И. А. са признати за виновни в това, че на 20.07.2019 год. в [населено място], общ. Т., в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили Д. Й. Д. на 54 години от същото село, поради което на основание – чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, чл. 36 и чл. 54 НК са им наложени наказания ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода на подсъдимия М. И. и ДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на подсъдимия Б. А., при първоначален „строг режим за изтърпяване за двамата подсъдими. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е постановил да се зачете времето, през което подсъдимите са били задържани по ЗМВР и им е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража, съответно домашен арест“. Подсъдимите М. И. и Б. А. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител К. Д., брат на Д. Д., обезщетение в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лв.) за причинените му неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 год. до окончателното изплащане, като гражданският иск до предявения размер от 150 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
чл. 10 НПК, чл. 115 НК, чл. 116 ал. 1 НПК, чл. 131 НПК, чл. 136 ал. 1 НПК, чл. 138 ал. 6 НПК, чл. 14 НПК, чл. 189 ал. 3 НПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 248 ал. 3 НПК, чл. 249 ал. 3 НПК, чл. 305 ал. 3 НПК, чл. 347 ал. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК, чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК, чл. 350 ал. 2 НПК, чл. 54 НК, чл. 55 НК, чл. 59 ал. 1 НК
Решение №50187/19.01.2023 по дело №403/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. Й. Й. срещу въззивна присъда №[/aam]г., постановена по ВНОХД №[/aam]г. от Окръжен съд – Враца. В касационната жалба има позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Нарушение на процесуалните правила касаторът вижда в кредитирането на показанията на свидетеля К. Б., който поради качеството си на пострадал е заинтересован от изхода на делото. В жалбата е представен собствен прочит на доказателствения материал и на фактологията по делото, въз основа на което се заявява претенцията за недоказаност на обвинението. Жалбоподателят обосновава становище и за процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и изразило се в това, че въззивният съд се е произнесъл по протест, в който е формулирано различно фактическо обвинение. Излагат се съображения за правната характеристика на престъпните посегателства по чл. 143 и чл. 214 НК и се настоява за несъставомерност на деянието по нормата на закона, по която е подведено – чл. 143 НК. По изложените аргументи се обосновават две искания при условията на алтернативност – отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Й. или връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият М. Й., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че въззивната присъда не страда от процесуалните пороци, развити в жалбата, поради което следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50185/18.01.2023 по дело №662/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С осъдителната първоинстанционна присъда от 03.10.2016г. по отношение на подсъдимия за деяние по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето-то НК с нарушение на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, е наложено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за срок от 4 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години съобразно чл. 343г НК. В рамките на първоинстанционното съдебно следствие обвинението е изменено, като е било предявено и такова за нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 4 ППЗДвП – на маркировка тип М2, за което има оправдателен диспозитив на съда от първата инстанция. С второинстанционна оправдателна присъда №г. по ВНОХД №г. на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подс. Г. И. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето-то НК. Производството е било предмет на две касационни проверки- по н. д. №г. на ВКС, трето наказателно отделение и по н. д. №г. на ВКС, трето наказателно отделение. Касационните жалби не могат да бъдат удовлетворени, макар в преобладаващата си част да са основателни. Настоящият касационен състав има правомощията на въззивна инстанция, но в случая установяването на факти, макар и да е възможно, е ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50176/17.01.2023 по дело №673/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №г. по НОХД №г. на ОС-Пазарджик, постановена при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като с решение №г. по ВНОХД №г. на Апелативен съд – Пловдив е била отменена осъдителна Присъда №г. по НОХД №697/2018г. на ОС-Пазарджик, подсъдимият Б. А. Г. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.02.2013г. в гр. Велинград, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б – управител на „****” ЕООД – [населено място], съзнателно да е сключил неизгодна сделка с управителя на фирмата продавач „*****” ООД – [населено място], като е договорил закупуването на товарен автомобил „М.” ***, с per. No ****, номер на рама W., година на производство 1987 г., за сумата 17 000 (седемнадесет хиляди) лева, като преди това с банков превод в банка „С.” ЕАД No ID:[ЕИК] от 15.02.2013 г. е заплатил за него сума в размер на 17 000 лева по фактура No 8/12.02.2013г. при реална стойност на автомобила 8600 (осем хиляди и шестстотин) лева, с което на управляваното и представлявано от подсъдимия Г. „****” ЕООД – [населено място] е била причинена значителна вреда в размер на 8400 (осем хиляди и четиристотин) лева, представляваща разликата между пазарната стойност на МПС и тази, която е заплатена за автомобила от управляваното от подсъдимия търговско дружество, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 220, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №129/17.01.2023 по дело №448/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Основните оплаквания, отразени и в трите касационни жалби за това касационно основание, са за погрешен анализ на доказателствените източници, като се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установяват факти, от които следва извод, че подсъдимите Й. и Я. са отвлекли пострадалите А. и П., както и липсват доказателства, които установяват съпричастността на подсъдимия П. към действията на другите двама подсъдими. Тези оплаквания в същността си са за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт и като такива са извън пределите на касационна проверка, защото необосноваността не е касационно основание. В компетентността на касационният съд е да направи преглед на решението и да прецени дали събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства са ценени съобразно тяхното действително съдържание и доколко въз основа на тях са направени верни фактически изводи. При тази проверка не бяха установени непълноти, логически или фактически несъответствия при аналитичната дейност на въззивния съд. Правилно съдът е ценил показанията на свидетелите А., П., Ю. П., Й. Д. и И. П., от които се установява, че подсъдимият Я., след като е разбрал, че свидетелката Д. е приятелка на А. е взел решение да потърси сметка на последния и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №50165/16.01.2023 по дело №614/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №22/16.01.2023 по дело №824/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл. 419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано по обвинение за извършено от осъдения З. престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. След приключване на разследването първостепенният Окръжен съд-Бургас е сезиран със споразумение, изготвено от прокурора и защитника на осъдения З. за решаване на делото. В текста на споразумението е вписано, че причинените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 627, 16 лева са възстановени. След внасяне по реда на чл. 381 НПК на споразумението и след като е било образувано НОХД №г. съдията- докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и след провеждането му на 18.03.2022 г. по реда на чл. 382, ал. 7 НПК е постановил определение №гнатото между страните споразумение, с което осъденият З. се е признал за виновен в това, че за времето от 07.12.2018 г. до 16.04.2019 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент- банкова дебитна карта на „У. Б.“ АД и без съгласието ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №20/16.01.2023 по дело №936/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №[/aam]г., постановена от Окръжен съд – Кюстендил подсъдимите Н. К., В. К. и И. К. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение – за това, че на 11.03.2014 г., в гр. Дупница, в съучастие по между си – Н. К. като извършител, а В. К. и И. К. като помагачи, умишлено са умъртвили Н. Ю. Р. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 115 вр. с – чл. 20, ал. 2 НК за Н. К. и при условията на чл. 54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. – чл. 20, ал. 4 НК за И. К. и при условията на чл. 54 от НК е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. – чл. 20, ал. 4 НК за В. К. и при условията чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на девет години лишаване от свобода. С присъдата е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията на всеки един от тримата подсъдими, приспаднат е периода на предварителното им задържане и взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на съпругата на пострадалия М. С. – Р. сумата от 50 000 лв. , на майката и бащата – Г. и Ю. Р., по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №127/16.01.2023 по дело №445/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, I- во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. По делото е постановена първоначална присъда №[/aam]г. по НОХД №г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с която подс. А. Ц. е осъден в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок 2/две/ години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3/три/ години. С присъдата са уважени и предявените гражданскоправни искове и за причинените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., за всеки един от тях, със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и държавна такса върху уважените искове. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. От присъдата на първата инстанция са останали недоволни както подсъдимият, така и частните обвинители и граждански ищци и по тези въззивни жалби с присъда №г. по ВНОХД №г. Пловдивския апелативен съд е отменил горепосочената присъда и оправдал подс. А. Ц. да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, като отхвърлил предявените граждански искове и направените по делото разноски. Така постановената нова присъда е обжалвана пред ВКС по касационен протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци и с решение №г. по н. д. №266/2016г. на III н. о. на ВКС, отменил въззивната присъда №14/14.12.2015г. на Пловдивския апелативен съд и върнал ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №21/16.01.2023 по дело №939/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, Срокът по 423, ал. 1 НПК е започнал да тече от фактическото предаване на лицето, което е на 26.05.2022г. и не е бил изтекъл към 26.10.2022г. Разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е било образувано на 01.10.2019г. срещу виновното лице за деяние по чл. 3256, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК, извършено на същата дата в град Банско. На 02.10.2019г. на осъденото лице е повдигнато обвинение за това престъпление, в присъствието на преводач и при отказ да ползва адвокатска защита. Не му била определена мярка за неотклонение. Проведен е разпит, при който осъденото лице се е ползвало от правата си да не даде обяснения, като е посочило за адреси именно този на пребиваването си в град Банско и на майка си в Питърбъроу, Кралство Великобритания, на който получавал кореспонденция. Пожелал е също така да му се предявят материалите от разследването. Непосредствено след това е напуснал адреса си в гр. Банско, като последващото му призоваване се оказало невъзможно, включително и по телефона – в този смисъл е докладна записка на съдебен деловодител, л. 31 от съдебното производство, където е посочено, че на дадения от осъденото лице номер е отговорил мъжки глас, който е заявил, че само той ползва телефона, не познава човек на име с това на осъденото лице и не го свързва нищо с България, нито познати, нито роднини. Осъденият ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "НПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.