чл. 115 ал. 3 НПК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря…………. Марияна Петрова……….……и в присъствието на прокурора…………..…… Ивайло СИМОВ….…. изслуша докладваното Председателя касационно дело №г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. П. К. – защитник на подсъдимия И. А. П. срещу решение №г., постановено по внохд №г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Оплакването за нарушение на закона се обосновава с липсата на доказателства относно авторството на деянието и съпричастност на подсъдимия към извършването му. Оспорва се и приетата от съдилищата правна квалификация на престъплението като особено тежък случай, по съображения, че личността на П. не разкрива висока степен на обществена опасност предвид чистото му съдебно минало и оказано съдействие на органите на разследването. Твърди се, че анализът на доказателствата е необективен, като неоснователно инстанционните съдилища не са кредитирали показанията на свидетелите С., З. и К. и подходили незадълбочено при оценката на обясненията на подсъдимия. Като нарушение на процесуални правила се посочва отказът на прокурора на досъдебното производство да удовлетвори молба на обвиняемия П. да даде обяснения по обвинението. На следващо място се оспорва заключението на назначената ДНК експертиза, доколкото при повторното такова изследване не е установен видът на биологичния материал от който е изолирано ДНК на подсъдимия. Според защитника в резултат на допуснатите нарушения на процесуални правила фактическата обстановка е останала неизяснена. Наложеното наказание ... Прочетете още