съдия Теодора Стамболова
Съдебни актове, докладвани от съдия Теодора Стамболова.
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, 2023 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора БЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К. Н. Д.383/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №г., постановена от ОС- Хасково /ХОС/ по Н. Д.489/2021 г., подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК и връзка чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, предл. първо НК му е наложено наказание пробация с две пробационни мерки с продължителност 7 месеца за всяка, а именно-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че от деянието са настъпили вредни последици. А. е признат за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, предл. първо НК му е наложено наказание пробация със същите като посочените пробационни мерка, само че за срок от по 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание пробация с двете цитирани пробационни мерки с продължителност 7 месеца. Със същата присъда за признати за виновни и осъдени и подсъдимите Ю. Б. Б. и Д. Д. Ю., ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №139/19.04.2023 по дело №274/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Както вече бе казано, жалбите, депозирани от името на касатора А., са две и изготвени от различни защитници. Тази инстанция ще ги обсъжда последователно, в контекста на поставените в тях възражения. Най-напред следва да бъде даден приоритет на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото отговорът на същите би определил и необходимостта от преценка на вярното приложение на материалния закон. Прочитът на първата жалба установява известно смесване на касационните основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348 НПК, но въпреки това като основополагащо възражение е възможно да бъде изведено такова за недопущение по проведеното първостепенно съдебно следствие по силата на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, което формулира и исканията по оправдаване на дееца и връщане на делото за ново разглеждане на РОС. И тримата подсъдими пред първата инстанция са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства по тях. Те са били активни в желанието да се експлоатира тази диференцирана процедура, най-малко желаейки да се ползват от свързаната с нея привилегия при определяне на дължимото наказание. Съдът се е съобразил с това и след като сам е направил преценка за възможността за активиране на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №138/19.04.2023 по дело №214/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протестът и жалбата на частните обвинители и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Настоящото наказателно производство се отличава с характеристиката фактите да бъдат установени, доколкото е възможно със средствата и способите на НПК, но тяхната интерпретация да е твърде гъвкава според становището на всяка атакуваща страна; и да се цели постигане на благоприятен за нея резултат, независимо от даденостите по процесуалната действителност. Поначало са ясни тезите и на представителя на държавното, и на частното обвинение в насока на претенции по атакувания съдебен акт- относно неправилно приемане на обстоятелството за това кога автомобилът, излязъл от земен път и пресякъл пътното платно на управляваната от подсъдимия кола, е станал опасност за движението, възникнала за възприемане от дееца, от една страна, а от друга-дали са допуснати нарушения на пътното законодателство Д. и ако да, те в причинна връзка ли са с настъпилия противоправен резултат. Поради извлечените общи проблеми възраженията по протеста и жалбата на частните обвинители ще получат обсъждане с оглед поставената конкретна проблематика. Най-важното по мнение на настоящата инстанция обстоятелство е, че въпреки положените процедурни усилия- и на ДП, и на съдебното производство- не е установено какво е било движението на автомобила „Сеат Ибиза, управляван от починалата Ц. П. при излизането й от земен път, със задължение да осигури предимство на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №117/27.03.2023 по дело №189/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: ОБЩИ ПОСТАНОВКИ: Преди да се вземе отношение по съществото на допустимите за обсъждане възражения, очевидно се налага разясняване на някои обстоятелства, повод за което дават съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея. Първо, видно от разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК предмет на разглеждане пред ВКС са новите присъди, постановени от окръжен съд по дела от общ характер освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по силата на чл. 78 А НК. В настоящия случай е точно така, доколкото първостепенната цялостна оправдателна присъда е постановена СРС, а новата въззивна осъдителна такава- от СГС. И при това обаче ВКС следва да се произнася в рамките на касационните основания, заложени в нормата на чл. 348, ал. 1 НПК, без да се превръща в съд по същество. На второ място, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела поначало е такава по правото и не се занимава с оплаквания за необоснованост и недоказаност. Последните не са касационни основания, защото са относими към решаващи съдилища. При липса на предпоставките на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК ВКС не следва да бъде приканван да се произнася по доказателствената съвкупност в нейната същина ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №116/27.03.2023 по дело №168/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: ОБЩИ ПОСТАНОВКИ: Преди да се вземе отношение по съществото на допустимите за обсъждане възражения, се налага разясняване на няколко обстоятелства, повод за което дава съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, както и претенциите в съдебно заседание. Първо, както е видно от разпоредбата на чл. 346, т. 1 НПК и както дългократно през годините този съд е заявявал, предмет на проверка пред ВКС е решението на втората инстанция, в случая САС, а не присъдата на първата такава, в случая СГС. Разбира се, доколкото въззивният съд изпълнява ролята на втора първа инстанция, той е длъжен да разгледа всеобхватно материалите по делото и да ги прецени в контекста на сезирането му от съответна страна по съответен ред. Същевременно се контролира постановената от първоинстанционния съд присъда и няма пречка да се сподели аргументация по нея изцяло или отчасти, стига да се изрази отношението с дължима мотивировка. Това не означава автоматично, че предмет на разглеждане пред ВКС става първостепенният съдебен акт, дори и съображения по него да са инкорпорирани в ревизираното решение; нито пък че липсват собствени за втората инстанция мотиви. Преценката за изложеното винаги е конкретна за всяко отделно наказателно производство. Ето защо искане за отмяна на присъда, при ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №97/07.03.2023 по дело №54/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искане, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Този съд се счита задължен най-напред да вземе отношение по релевираното от защитника на подсъдимия С. в съдебно заседание възражение, относно разминаване между определено съдържание на хартиения носител на решението с положени оригинални ръкописни подписи на съдиите, пришито към делото, и това в електронния вариант на документа, приложен в електронната система на апелативната инстанция, подписан с КЕП. Обсъждането е важно да бъде поставено преди всичко друго, тъй като изводи, които е възможно да бъдат направени по него, до голяма степен биха могли да доведат до предопределяне на съдбата на настоящото наказателно производство, а оттам и до ненужност на обсъждане на останалите доводи срещу постановения съдебен акт, изложени в касационната жалба. ВКС приема като допустим подхода, реализиран от защитника на подсъдимия С., да сигнализира за различието в двата посочени по-горе документа в съдебно заседание пред тази инстанция, тъй като едва по-късно, след запознаване с решението в хартиен вид с оригинални подписи, той и неговият подзащитен са придобили познание за разминаването с електронния носител. За да подкрепи това си становище, касационната инстанция се обърна към приложените по въззивното дело призовки за уведомяване на страните за изготвеното решение /л. 61 и сл. от него/. Констатира се, че на всяка от тях, включително и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №98/07.03.2023 по дело №114/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Най-напред трябва да се отбележи в чисто принципен план, че искането да бъде отменена потвърдената първоинстанционна присъда е неясно поставено. И това е така, от една страна защото предмет на разглеждане пред ВКС е постановеният въззивен съдебен акт, както указва разпоредбата на чл. 346, т. 1 НПК; а от друга- тъй като, за да се стигне до претендираната отмяна, първо трябва да бъде отменено решението на ПАС /каквото искане е поставено в сезиращия документ/ и да се открои извод, че връщането на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, която е пореден съд по същество, не е достатъчно, за да бъде саниран непреодолим порок, допуснат от първоинстанционния съд, абсолютен повод за отхвърляне на присъдата. Възражения в насока на последното казано няма повдигнати, без въобще да се коментира обстоятелството каква частична отмяна се претендира евентуално, след като съдебният акт разглежда единно единично престъпно поведение. Прочитът на касационната жалба насочва на релевирани твърдения, свързани с лична доказателствена преценка на атакуващата страна, която /преценката/ да изведе заключение за държане от страна на Н. на вменените му наркотични вещества, но за лична употреба. Поставянето на тези твърдения обаче не е свързано с някаква ясно изразена и юридически обоснована теза, противостояща на изписаните от втората ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №81/24.02.2023 по дело №52/2023 №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Най-напред трябва да се прецени доколко е допустимо произнасянето по същество с оглед срока по разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК. По твърдение на осъдения той е предаден фактически в изпълнение на европейска заповед за арест /ЕЗА/ на 06.06.22 г. Обяснимо сам не може да представи доказателства в тази насока, поради което такива са набавени чрез ВКП. Съгласно получения на 02.02.23 г. във ВКС отговор обаче под №[/aam]гарски орган ЕЗА по никакъв повод и няма данни К. да е бил фактически предаден от държава членка на ЕС на българските власти в изпълнение на такава. Има информация за опити за отправяне на искане за екстрадиране на лицето Конфедерация Швейцария още през 2015 г., които са неуспешни. Представените от защитата доказателства в обсъжданата връзка не дават някаква по-голяма яснота по въпроса. Единствената информация, която може да бъде ползвана в насока на обстоятелството откога да се приеме с относителна точност, че лицето знае за необходимостта да търпи наложено му по актуалното дело наказание лишаване от свобода, а оттам- и за влязлото в сила определение, е посоченото от представителя на ВКП уведомление от прокурор от ВнРП, ТО-Провадия, приложено към Н. Ч. Д.2389/2017 г. /последна страница от същото/. Съгласно него осъденият е задържан на 06.06.22 г., както и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №40/30.01.2023 по дело №968/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията към тях с отразените аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да се пристъпи към разглеждане на сезиращите третата инстанция процесуални документи в допустимите части, трябва да се дадат пояснения в две насоки: Настоящото разглеждане на производството е първо поред пред ВКС. Поради тази причина, при липса на предпоставките на чл. 348, ал. 5, изр. 2 НПК, този съд е само такъв по правото. Той, следователно, може да проверява релевирани пред него оплаквания за незаконосъобразно експлоатиран процедурен път за достигане до съответната приета от ревизирания съд фактология, откъдето да се оспорва самата тя и респективно неправилно приложение на материалното право. Той сам не разсъждава по аргументи за същината на събраните доказателства и тяхната достоверност, достатъчност и т. н., нито прави собствена доказателствена преценка, която да води до изводи за извършване или не на вменената престъпна деятелност. Ако би сторил обратното, би се намесил в суверенната дейност на решаващите инстанции, неотносима към съд по правото. В този ред на мисли, на второ място, трябва да се заяви, че настоящият съдебен състав няма да взима отношение по оплаквания за необоснованост, каквато впрочем директно е въздигната като довод и в двете касационни жалби. Именно поради изложената причина прочитът на същите навежда на заключение за претенеция ВКС директно да се произнесе по ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №29/23.01.2023 по дело №990/2022 №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ с отразените в него аргументи и искания, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Както правилно е отбелязано в искането за възобновяване, ЗПИИСАННЛСМВЛС е въвел изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.08 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.09 г. за изменение на определени рамкови решения, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес- пар. 2 Допълнителните разпоредби. В този смисъл чл. 12 от българския закон дава изрични предписания какви действия предприема съответният съдебен орган и какви са въпросите, на които той е легитимиран да даде отговор. Сред тях не присъства възможност за самостойно прилагане на правилата на българското законодателство относно начина за изтърпяване на определено от съд на друга държава-членка на ЕС наказание лишаване от свобода. По-нататък, съдът трябва да съобрази поведението си с чл. 13, ал. 2 от закона и да приспособи наложеното в издаващата държава наказание, когато то не съответства по вид на наказанията, предвидени за същото деяние в българското ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по нак. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "НПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "НПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 20 000 съдебни решения на Върховния касационен съд, Наказателна колегия с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.