съдия Красимир Шекерджиев

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако ... Прочетете още

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Оплакванията за неправилен доказателствен анализ, отразени и в двете касационни жалби, са за несъответствие на фактическите извод, направени от въззивния съд със съдържанието на доказателствените източници. На първо място следва да бъде посочено това, че тези оплаквания по съществото си са за необоснованост на постановената присъда и същите са несъвместими с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Необосноваността (в настоящата редакция на процесуалния закон) не е касационно основание и при такива възражения за касационната инстанция съществува задължение единствено да провери дали въззивният съд е допуснал фактически и логически грешки при анализа на доказателствата и доказателствените средства и дали правилно въз основа на този анализ е установил релевантните факти. Този съдебен състав прецени, че вярно въззивният съд е анализирал събраните гласни доказателства, като правилно е приел, че показанията на свидетелите М. К., Б. К., П., Б. и Б.- Б. са безпротиворечиви и не се опровергават от други доказателствени източници. Вярно въз основа на показанията им съдът е приел, че на посочения адрес- предмет на процедурата по обстоятелствена проверка никога не са се намирали офис и складови помещения на „С. Х.“ ЕАД, не е осъществявана каквато и да е търговска или ... Прочетете още