чл. 67 ал. 1 НК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР Т. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело №г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба на подсъдимите Н. Х. И. и Х. Н. И. срещу решение №г., постановено по ВНОХД №г. по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимите са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда на Русенския окръжен съд по НОХД №г. Според жалбоподателите, по делото не били събрани доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин вината им. Разпитаните свидетели не установявали лично възприети от тях факти относно авторството на деянието, а възпроизвеждали казаното им от подсъдимите и пострадалата. Пострадалата П. И. не била разпитвана устно и непосредствено от съответния орган съгласно изискванията на чл. 139, ал. 6, вр. чл. 115, ал. 1 НПК, въпреки че видно от разпита й по делото за домашно насилие, здравословното й състояние позволявало това. Възпроизведеното от свидетелите полицейски служители извънпроцесуално „признание на подсъдимите не можело да се цени като годно доказателствено средство, след като не било потвърдено от тях в извършен по реда на НПК разпит. В същото време ... Прочетете още