съдия Петя Шишкова

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Спецификата на конкретния случай се състои в това, че инкриминираният кокаин не е намерен у подсъдимия, а в друго лице – св. Н. К., който е заявил, че го е получил от К. В.. Не са установени очевидци на предаването, в дома на В. не са открити забранени за притежание вещества, той самият отрича да е осъществил деянието. При така очертаната ситуация правилната оценка на достоверността на показанията на св. К. е от решаващо значение за изхода на делото. Съобразно принципа „testis unus, testis nullus“ за съда възниква безусловното процесуално задължение да провери истинността на съобщеното от него чрез критичен анализ на вътрешната логика и последователност на показанията му и чрез съпоставката им с останалия доказателствен материал. В конкретния случай се налага вниманието на инстанциите по фактите да бъде допълнително повишено поради наличието на изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства, поставящи под съмнение добросъвестността на този свидетел. Преди всичко следва да се държи сметка, че св. К. сам е осъществил съставомерно деяниение, като е държал наркотично вещество без надлежно разрешително. Без значение е дали е получил кокаина за другиго и дали е възнамерявал да го предаде на св. И., тъй като държането в наказателноправен смисъл е само фактическо състояние и не е свързано с права върху вещта. Съществува непосредствена връзка между деянието му и инкриминираното поведение на подсъдимия, което предполага К. да е в друго процесуално качество ... Прочетете още

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: От оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, за основателно следва да бъде прието възражението за недопустимо кредитиране на показанията на свидетелите И. и К. П. относно направено от подсъдимия извънсъдебно признание. Направената в решението интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства е неточна, показанията на св. К. П. са възприети неправилно. Полицейският служител, пред когото според Военно – апелативния съд подсъдимият е признал употребата на марихуана, в съдебно заседание категорично отрича да се е случило подобно нещо. Разяснил е, че всъщност става въпрос за споделени от Г. П. съмнения, че е възможно пробата да е положителна, защото е бил в компания, в която други са пушили марихуана. Констатираното противоречие с показанията му от досъдебната фаза е следвало да бъде преодоляно в полза на изявленията пред съда, поради двусмислие на заявеното при разпита по чл. 223, ал. 1 НПК /в две последователни изречения е записано, първо, че в компанията се е пушело, а след това, че той е пушил/, защото са направени при условията на състезателен процес и са подкрепени от показанията на друг свидетел – П. И.. Второто и по-съществено процесуално нарушение е позоваването на доказателства, които не са събрани по реда на НПК. Разказите на полицейски служители за думи и действия, с които задържаното лице се е самоуличило, не са годни доказателствени средства. Правилата за депозиране на признания в процеса ... Прочетете още

Върховният касационен съд е прекратил производството в наказателната му част, като е продължил разглеждането на делото само по отношение на гражданските искове. Конституирал е наследниците на починалия подсъдим С. С. като ответници. По молба на С. В. участваща в производството като граждански ищец на лично основание, тя е встъпила и като наследник на починалите си родители, предявили в срок граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия. В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Ж. Г. заявява, че е прекъснала контактите с покойния си баща и сестра си. Представителят на ВКП намира, че по отношение на гражданско-осъдителната част присъдата и въззивното решение са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Съгласно разпоредбите на чл. 347, ал. 1 НПК и чл. 290, ал. 2 ГПК пределите на касационната проверка се определят от жалбата, с която е сезиран съдът. Конкретните оплаквания са за явна несправедливост на наказанието и за прекомерност на присъдените обезщетения. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове, а единствено размера, в който са уважени. Жалбоподателят не възразява срещу извода на въззивния съд, че престъпното деяние, съставляващо деликт, е осъществено виновно от подсъдимия. Липсват и твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, относими към предмета на доказване. С оглед изложеното и постановеното в ТР №г. на ОСНК на ВКС, поради специфичната си компетентност да се произнася по ... Прочетете още