чл. 262 НПК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и след становище на прокурора ВКП, Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава 23 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. И. Б. чрез упълномощения му защитник, адв. И. И. срещу въззивна присъда №г. на Окръжен съд – гр. Разград, постановена по в. н. о. х. д. №г., в която се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК и се иска отмяна на присъдата в наказателната и гражданска части и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, алтернативно – намаляване размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения по гражданските искове. В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия Б., депозирано в срока по чл. 351, ал. 4 НПК се излагат конкретни доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Защитата намира обвинението за несъставомерно и прави искане за прекратяване на наказателното производство, на осн. чл. 24 НПК. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се поддържа с доводи за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд, изразяваща се в игнориране на оправдателни и фаворизиране на обвинителни доказателства, което е довело до признаване на подсъдимия за виновен на базата на ... Прочетете още