Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно. Настоящият състав е сезиран с искане от активно легитимирана страна – задочно осъдено лице, което е депозирано в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. По делото са налице данни, че фактическото предаване на М. Д. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 29.11.2022г., а искането е изпратено на 05.12.2022г., т. е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок. Визираното в разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК, че делото следва да бъде възобновено без да бъде извършвана преценка дали осъденото лице е знаело за воденото срещу него производство, в ситуация, в която при допусната екстрадиция са дадени гаранции от молещата държава /Република България/ за възобновяване на делото и наведените в съдебно заседание от защитата доводи в тази насока, налага съдът да се занимае с този въпрос преди да отговори на останалите изложени в искането твърдения за допуснати нарушения в процеса, довели до неосигуряване на лично участие на Д. в него. Спрямо искателя е издадена Европейска заповед за арест №[/aam]г. от прокурор в Районна прокуратура – Ямбол за изтърпяване на наложеното му с описаната присъда наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. В ЕЗА в част d/3.4 изрично е подчертано, че „при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може ... Прочетете още