чл. 214 ал. 3 НПК

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора ВКП АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. №година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила жалба от подсъдимия Е. Л. В., чрез защитника му – адвокат К., срещу въззивно решение №год., постановено по в. н. о. х. д. №год., по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че въззивният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. В писмено допълнение към нея се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, без да са налице процесуалните предпоставки за това. Прави се възражение и за изтекла давност за наказателно преследване, тъй като от последното деяние в рамките на продължаваното престъпление до повдигане на обвинение на подсъдимия е изминал срок по-голям от посоченият в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс. В. – адвокат К. Н., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изразява становище, че при определяне на наказанието не е съобразен неразумно дългият период, изминал от извършване на престъплението до постановяване на присъдата, наличието на който следва да бъде преценен като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Прави алтернативно искане за ... Прочетете още