чл. 101 ал. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря………. Мира Недева……….……и в присъствието на прокурора……..……….. Ивайло СИМОВ……. изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело №г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Й. С. П. и на адв. Р. Д. – повереник на частните обвинители и граждански ищци М., М., Р. и К. М. срещу въззивна присъда №г., постановена по внохд №г. на Варненски апелативен съд. В жалбата на Й. П. се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод за виновно поведение на подсъдимия, поради което с признаването му за виновен законът е приложен неправилно. Наложеното наказание на жалбоподателя за престъпление, което не е извършил, според него е явно несправедливо. Настоява се присъдата да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. В допълнение към касационната жалба, постъпило в срока по чл. 351, ал. 3 НПК, се излагат множество съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата: неоснователно кредитиране на едни или отхвърляне на други доказателства; вземане предвид на доказателства, събрани посредством негодни доказателствени средства; липса на отговор на възражения на защитата и вземане предвид на експертни заключения за изследване на веществени доказателства, събрани чрез негодни доказателствени средства и неправилна преценка на „разумността ... Прочетете още