чл. 142а ал. 3 т. 1 НК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Сийка Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. №год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите К. С. А. и М. С. А. и на защитника им адв. Н. Н. против решение №год., постановено по в. н. о. х. д. №год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС). В жалбите са изложени идентични доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Оспорени са изводите на въззивния съд за наличие на квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, както и тези, че подсъдимите са с обременено съдебно минало. Твърди се, че е нарушено правото на подсъдимите да научат за какво престъпление са осъдени, тъй като не е посочено коя от множество хипотези, регламентирани в чл. 142а и чл. 159 НК, е възприета от съда. Сочи се, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Изразено е несъгласие с констатацията за достоверност на показанията на пострадалата; възразява се и срещу заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. Поддържа се, че отсъстват доказателства за извършени от подсъдимите престъпления. Явната несправедливост на наложените наказания е изведена като последица от незаконосъобразния извод на въззивната инстанция, че не е настъпила ... Прочетете още