чл. 426 НПК

Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември..…………………… две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков…………….… ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова……………. Блага Иванова………………… при секретар…………..…………. Р. Виденова………………………………….. и в присъствието на прокурора………….……………… Ст. Бумбалова………………… изслуша докладваното от председателя/съдията/… Р. Ненков……………………………………………… наказателно дело №година. На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъдената К. Б. Й. е направила искане за възобновяване в наказателно-осъдителната част на влязлата в сила присъда №г. по н. о. х. д. №г. на Районен съд – гр. Ч., изменена чрез отхвърляне на гражданския иск и относно дължимите разноски и потвърдена изцяло в наказателната част с въззивно решение №г. по в. н. о. х. д. №г. на Окръжен съд – гр. С.. От основанията по чл. 348, ал. 1 НПК в искането са развити единствено доводи за нарушение на закона, свеждащи се до твърдение, че деянията, за които е постановено осъждане са с явно незначителна обществена опасност, поради което с оглед на нормата на чл. 9, ал. 2 НК са несъставомерни. Затова се иска съдът по възобновяване да постанови пълно оправдаване на подсъдимата. Без да се аргументира изрично защитата се е позовала и на явна несправедливост на наказанието, както и на “необоснованост”, каквото основание за възобновяване на наказателно дело не е предвидено в процесуалния закон. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането по посочените в него основания е неоснователно, но въпреки това присъдата подлежи на отмяна поради произнасяне на ... Прочетете още