ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретар..……………… ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА………… и с участието на прокурор …………… МАРИЯ МИХАЙЛОВА ……… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело №г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба на защитника на подсъдимия С. Х. К. срещу решение №г. на Варненския апелативен съд (ВАС), постановено по ВНОХД №г. по описа на същия съд. С жалбата на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, като към ВКС в условията на алтернативност са отправени искания да отмени атакуваното въззивно решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и да оправдае подсъдимия и по двете повдигнати обвинения или да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения, или да измени решението с оглед явната несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че деянието, квалифицирано по чл. 252 НК, било явно несъставомерно. Основният въпрос по делото бил дали всяко предоставяне на заем с лихва представлявало банкова дейност. Отрицателният отговор на този въпрос произтичал от разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, които допускали принципиално договор за заем с лихва, както и на ЗКИ, който дефинирал понятието банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗКИ основен белег на ... Прочетете още