чл. 102 т. 1 НПК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември…………………………………… две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков………………………. ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев……….. Цветинка Пашкунова…………… при секретар…………..…………. Л. Гаврилова…………………………………. и в присъствието на прокурора………….…………. Кр. Колова…………………………… изслуша докладваното от председателя(съдията)……. Р. Ненков……………………………..…………………………….. наказателно дело №година. На основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият М. И. А. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда №г. по н. о. х. д. №г. на Търговищкия районен съд, проверена с въззивно решение №г. по в. н. о. х. д. 119/2008 г. на Търговищкия окръжен съд. В искането като единствено основание за отмяна е посочено неправилното прилагане на материалния закон поради постановяване на осъждане за деяние, което според осъдения и неговия з. е несъставомерно от субективна страна. Развит е и довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Предлага очевидната неяснота по въпроса за субективната страна на деянието, обусловила и липса на съответни и необходими констатации в мотивите на постановените от двете съдебни инстанции актове, да се третира като процесуално основание за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери материалите по делото, установи следното: С горепосочената присъда подсъдимият М. И. А. е признат за виновен в това, че за времето от 26.11.2003 г. до 03.02.2005 г. в ... Прочетете още