чл. 309 ал. 2 НК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря…………. Даниела Околийска……….……и в присъствието на прокурора……..…….. Искра ЧОБАНОВА……. изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело №г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. К., чрез защитника му адв. Т. С., срещу въззивна присъда №г., постановена по внохд №г. на Софийски градски съд, НО – 4 въззивен състав. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се доводи, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила, като е поставил в основата на присъдата си негодно доказателствено средство – протокол за доброволно предаване, изготвен в разрез с правилата на НПК, както и че постановил осъдителна присъда само въз основа на показанията на св. У., прочетени в съдебното заседание на първостепенния съд. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 316 НК, въпреки липсата на умисъл за извършването му. Настоява се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. С. със същите аргументи и искане. Съображения в същия смисъл се развиват в допълнително писмено изложение. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита твърдението, че личната карта не е ползвана, се опровергава от събраните по делото доказателства, а действията на подсъдимия обуславят наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Върховният касационен съд, за ... Прочетете още