чл. 45 ал. 1 НПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар..……………….…. МИРА НЕДЕВА ……………… и с участието на прокурор ……… ГАЛИНА СТОЯНОВА ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело №г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по жалба на адв. А., повереник на частния тъжител и граждански ищец М. Г. М., срещу въззивна присъда №г., постановена Софийския градски съд, НО, 12-ти въззивен състав по в. н. ч. х. д. №г. В жалбата на повереника е посочено, че постановената въззивна присъда е незаконосъобразна, което оплакване е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което се претендира отмяна на съдебния акт. В депозираното допълнение към касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът е приложил разширително и превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства и не се е съобразил с инкриминираните в тъжбата думи, изречени от подсъдимата И.. В тази насока са изложени съображения, че въззивният съд е приел, че твърденията на подсъдимата са истински, а не неверни, независимо от липсата дори на едно пряко доказателство частният тъжител М. да е оказвала натиск за прием на деца в детска градина. Наред с това повереникът отбелязва, че ценените от съда гласни ... Прочетете още