чл. 152 ал. 2 НПК

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело №г. Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Р. Д. В. – АК Разград, защитник на подсъдимия Д. М. Г., срещу въззивно решение от 08.04.2011г. по ВНОХД №г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че не е установено точно кога за пръв път подсъдимият е можел да възприеме насрещно движещия се автомобил в пътното платно за движение на подсъдимия, а не само покрива на колата на пострадалата, и че това е, всъщност, моментът, от който следва да се счита опасността за възникнала. В този момент двата автомобила са се намирали един от друг на разстояние много по-малко от приетите 110 метра и ударът им е бил неизбежен, за което подсъдимият не носи вина. Дори и при управление на процесното МПС от страна на подсъдимия с разрешената скорост от 50 км/ч, след като е установено, че пострадалата не е предприела спасителна маневра, сблъсъкът отново е бил неизбежен. Следователно деянието на подсъдимия е несъставомерно. Твърди се, че в нарушение на правото на защита на подсъдимия съдът ... Прочетете още