чл. 138 ал. 4 НПК

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 30.03.2021г., постановена по н. о. х. д. №[/aam]г. на Софийски градски съд, подсъдимият Й. А. Б. е признат за виновен в това, че: На 10.04.2018 г., около 09.00 часа, в [населено място], [улица], е запалил имущество със значителна стойност – находящ се на същия адрес недвижим имот представляващ сграда – етаж от къща, собственост на свид. Ц. В. В., като, чрез възпламеняване на горима течност, предизвикал пожар, който представлявал пряка и непосредствена опасност за живота на намиращата се по това време на етажа в къщата Ц. В. В., като причинените вреди са на обща стойност 6, 374, 72 (шест хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) – престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК, за периода от 10.04.2018г. до 12.04.2018г., и с мярка „задържане под стража, считано от 12.04.2018г. до 18.06.2018г. Подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски. С решение №[/aam]г., постановено по в. н. о. х. д. №г., Апелативен съд – София, НО, първи състав е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. ... Прочетете още