чл. 149 ал. 2 т. 1 НК

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря………. Мира Недева………и в присъствието на прокурора……….…..…Тома КОМОВ……..…изслуша докладваното Председателя касационно дело №г. Касационното производство е образувано по жалби на адвокати С. С. – защитник на подсъдимия С. К. А. и И. Ю. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. В., действаща чрез законния си представител М. В. срещу решение №г. по внохд №г. на Софийски апелативен съд, НО – V с-в. В жалбата на адв. С. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като се настоява алтернативно за оправдаване на подсъдимия или прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление. Като аргументи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НК се изтъква отказът на въззивната инстанция да уважи доказателствени искания на защитата, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия; повърхностен и непълен анализ на доказателствата и липса на отговор на възраженията на защитата; противоречие на показанията на пострадалата с правилата на житейската логика и депозирането им под внушение на родителите. Излагат се доводи, че ако се приеме, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние, то правилната му правна квалификация следва да бъде по по чл. 149, ал. 2, т. 1 НК. Наложеното на подсъдимия наказание защитникът счита за несправедливо предвид липсата на предишни осъждания, трудова заетост и положителни характеристични данни; недовършеност на престъплението; ... Прочетете още